Време за победи
Евгений Белий
Днес ние - привържениците на същинското ляво мислене и деяние, симпатизанти, съратници, сподвижници, свирим общ брой. Сигналът ни е обезпокоителен, само че мобилизиращ: време е за обединяване, за увереност, за просветеност, за почтеност, за деяние. Време е да създадем обзор на редиците си, да определим задачите и да намерим средствата, с цел да преодолем рецесията - рецесията в партията и рецесията в обществото.
Време е за смяна. Да променим себе си, с цел да променим България. Да се надигнем против инертността, да пречупим гръбнака на личната си обезвереност. На най-бедната страна в Европейски Съюз е нужна лява политика и законно ляво посланичество, което може да пристигна единствено от Българска социалистическа партия. За да успеем, би трябвало да да предложим своя лява българска опция на капиталистическата невъзможност.
Искам да споделя паниката си по връзки на нашата общинска политика. Едва ли е належащо да встъпвам в подробни социологически разбори и прогнози. Общото възприятие, което се усеща в съвсем всяка общинска партийна организация е някаква съдбовна съдба, незаинтересованост и примирие с следващия ни погром. Да не приказваме за манипулаторските разбори на поръчковите социолози, който ни предсказват тотално отстъпление (нито един социалистически кмет в огромните градове). > Можем ли да променим обстановката в придвижване?
Вдъхновението и мобилизацията на левицата потеглят от Бузлуджа
Да се разделим с толкоз комфортния предразсъдък, който ни обрича на политическо безучастие - за " купения " избор, за продажността на малцинствата, за превъзходството на десницата, която не може да бъде победена... и така нататък Можем - в случай че се заредим с религия, сила и безстрашие.
Вяра - въз основата на опита. Да реализираме това, което други генерации са реализирали преди нас. Тук желая да да ви върна за малко 132 години обратно и да ви кача още веднъж на Бузлуджа. Защото първата ни общинска стратегия е тъкмо от този момент. Ето какво са предложили първооснователите:
- Прозрачност и гласност на общинските имущества;
- Справедливи общински данъци;
- Безплатно здравно обслужване и опазване на здравето на популацията (безплатни лечебни заведения, аптеки, лекарски грижи, обезпечени от общината);
- Достъпно и качествено образование;
- Специални грижи за децата - забавачници, детски градини. Безплатна храна, облекла и учебници за учениците;
- Грижи за възрастните хора, публични приюти за престарелите самотни хора;
- Висока социална хигиена;
- И всичко това - дадено при условието за цялостно самоуправление на общините, независимост на изборите за кметове, законодателна самодейност, срочно разглеждане на гражданските законопроекти и гласност на общинските решение.
Три години по-късно през 1894 година Първата Дряновска социалистическа комуна е реалност, който демонстрира, че нашите предтечи не са били отвлечени мечтатели, а политически дейци, способни да вземат решение съответни общински въпроси и да печелят публичното доверие.
Ясно е за какво съм толкоз обстоен, нали? С такава стратегия и през днешния ден бихме печелили избори, стига да изведем хората, които да въплъщават лявата общинска политика - почтени, образовани, опитни, състрадателни и дръзновени социалистически съветници и кметове.
Тук незабавно би трябвало да приведа и причините на социалистическите ни прадядовци > за какво точно лява политика? > Защото и преди повече от 100 години, както е през днешния ден, се пробват да ни натрапват мантрата за деидеологизирането на общинската политика - " всеки общински кмет може да бъде потребен, без значение от политическата си разцветка. Какво ляво или дясно има - в това да запълниш дупките по една улица? "
Има разлика - споделя първият политически манифест от 1893 година на Димитър Благоев: " Всички партии - написа Дядото, приказват от името на народа, само че единствено социалистическата партия работи за този народ ". И още: " Велико е назначението на градските препоръки. Те са нашите локални национални събрания... Гласувайте за социалистите. Те са вашите откровени бранители. Те се борят за правото на служащите, желаят освобождението на сиромасите от мизерията, незнанието и заболяванията. "
Казали сме и сме го правили. Историята на социалистическата общинска политика от комуните до края на Първата международна война и тези през двадесетте и тридесетте на предишния век са доказателство, че нашата партия е печелила публично доверие в най-големите градски центрове когато намерено е заявявала лявата си общинска политика: основаване на общински предприятия, разкриване на работни места, модернизиране и дейно култивиране на общинската земеделска благосъстоятелност, общинска промишленост и благоустройство. И още: кооперативни предприятия със смесени частни и общински средства, обективен пазар, посредством регулация на цените и ограничение на спекулата. Прогресивно -подоходно облагане в полза на бедните пластове в обществото, работа за безработните, жилища за бездомните...
Пред новите и неопитни управници в социалистическите комуни са се изпречвали редица компликации. Мнозина трябвало да освободят заграбени общински места, да издължат остарели налози. Това много ги тревожело, само че няма по какъв начин... Но най-значителната промяна на комунарите е въвеждането на прогресивния налог. Богатите освен че трябвало да се издължават постоянно и в точния момент, само че да заплащат и най-големите налози - съгласно приходите си.
Комуните откриват трапезарии за бедните деца, раздават гратис учебници и пособия на всички възпитаници, основават общински аптеки, в които без пари се раздават медикаменти на сиромасите в града...> Политическата реакция на десницата > е поредна - от фалшификации на изборните резултати, до принудително разпадане на социалистическите комуни. Това единствено за сведение на десните теоретици, които настояват, че няма значение какъв е цветът на котката - значимото е да лови мишки. Има разлика - нашата котка пази трапезата, вашата краде от нея...
Опитът на лявата общинска политика би трябвало да се проучва, заключи и да залегне в предизборната ни платформа за идните локални избори на 29 октомври. Тя би трябвало да има своите съответни проявления и специфичност в обособените общини и райони посредством леви авторитетни и достоверни изразители.
Необходима ни е лява радикална общинска политика, която в най-голяма степен дава отговор на потребностите на болшинството. На тези 90% български жители, които обитават в безпомощно съзерцаване на на личната си материална и духовна безиходица и бедност: увеличение на заетостта и приходите на хората, ограничение на бедността, обезпечаване на достъп до качествено обучение, просвета и нематериалност. Достъпно качествено опазване на здравето и обществени грижи. Изходът е в разбирането, че изходът е в самите нас: общинска индустриализация и реиндустриализация, индустриално - потребителски кооперации, рационализация на общинското земевладение... Нови работни места. Решително редуциране на безработицата. Увеличаване на грижите, ред, сигурност, удобна на виталната среда и отбрана на популацията от бедствия.
Правили сме го. Правихме го. Можем да го създадем. И както ни споделяше Димитър Благоев- Дядото: " С това ще победим ".>
Днес ние - привържениците на същинското ляво мислене и деяние, симпатизанти, съратници, сподвижници, свирим общ брой. Сигналът ни е обезпокоителен, само че мобилизиращ: време е за обединяване, за увереност, за просветеност, за почтеност, за деяние. Време е да създадем обзор на редиците си, да определим задачите и да намерим средствата, с цел да преодолем рецесията - рецесията в партията и рецесията в обществото.
Време е за смяна. Да променим себе си, с цел да променим България. Да се надигнем против инертността, да пречупим гръбнака на личната си обезвереност. На най-бедната страна в Европейски Съюз е нужна лява политика и законно ляво посланичество, което може да пристигна единствено от Българска социалистическа партия. За да успеем, би трябвало да да предложим своя лява българска опция на капиталистическата невъзможност.
Искам да споделя паниката си по връзки на нашата общинска политика. Едва ли е належащо да встъпвам в подробни социологически разбори и прогнози. Общото възприятие, което се усеща в съвсем всяка общинска партийна организация е някаква съдбовна съдба, незаинтересованост и примирие с следващия ни погром. Да не приказваме за манипулаторските разбори на поръчковите социолози, който ни предсказват тотално отстъпление (нито един социалистически кмет в огромните градове). > Можем ли да променим обстановката в придвижване?
Вдъхновението и мобилизацията на левицата потеглят от Бузлуджа
Да се разделим с толкоз комфортния предразсъдък, който ни обрича на политическо безучастие - за " купения " избор, за продажността на малцинствата, за превъзходството на десницата, която не може да бъде победена... и така нататък Можем - в случай че се заредим с религия, сила и безстрашие.
Вяра - въз основата на опита. Да реализираме това, което други генерации са реализирали преди нас. Тук желая да да ви върна за малко 132 години обратно и да ви кача още веднъж на Бузлуджа. Защото първата ни общинска стратегия е тъкмо от този момент. Ето какво са предложили първооснователите:
- Прозрачност и гласност на общинските имущества;
- Справедливи общински данъци;
- Безплатно здравно обслужване и опазване на здравето на популацията (безплатни лечебни заведения, аптеки, лекарски грижи, обезпечени от общината);
- Достъпно и качествено образование;
- Специални грижи за децата - забавачници, детски градини. Безплатна храна, облекла и учебници за учениците;
- Грижи за възрастните хора, публични приюти за престарелите самотни хора;
- Висока социална хигиена;
- И всичко това - дадено при условието за цялостно самоуправление на общините, независимост на изборите за кметове, законодателна самодейност, срочно разглеждане на гражданските законопроекти и гласност на общинските решение.
Три години по-късно през 1894 година Първата Дряновска социалистическа комуна е реалност, който демонстрира, че нашите предтечи не са били отвлечени мечтатели, а политически дейци, способни да вземат решение съответни общински въпроси и да печелят публичното доверие.
Ясно е за какво съм толкоз обстоен, нали? С такава стратегия и през днешния ден бихме печелили избори, стига да изведем хората, които да въплъщават лявата общинска политика - почтени, образовани, опитни, състрадателни и дръзновени социалистически съветници и кметове.
Тук незабавно би трябвало да приведа и причините на социалистическите ни прадядовци > за какво точно лява политика? > Защото и преди повече от 100 години, както е през днешния ден, се пробват да ни натрапват мантрата за деидеологизирането на общинската политика - " всеки общински кмет може да бъде потребен, без значение от политическата си разцветка. Какво ляво или дясно има - в това да запълниш дупките по една улица? "
Има разлика - споделя първият политически манифест от 1893 година на Димитър Благоев: " Всички партии - написа Дядото, приказват от името на народа, само че единствено социалистическата партия работи за този народ ". И още: " Велико е назначението на градските препоръки. Те са нашите локални национални събрания... Гласувайте за социалистите. Те са вашите откровени бранители. Те се борят за правото на служащите, желаят освобождението на сиромасите от мизерията, незнанието и заболяванията. "
Казали сме и сме го правили. Историята на социалистическата общинска политика от комуните до края на Първата международна война и тези през двадесетте и тридесетте на предишния век са доказателство, че нашата партия е печелила публично доверие в най-големите градски центрове когато намерено е заявявала лявата си общинска политика: основаване на общински предприятия, разкриване на работни места, модернизиране и дейно култивиране на общинската земеделска благосъстоятелност, общинска промишленост и благоустройство. И още: кооперативни предприятия със смесени частни и общински средства, обективен пазар, посредством регулация на цените и ограничение на спекулата. Прогресивно -подоходно облагане в полза на бедните пластове в обществото, работа за безработните, жилища за бездомните...
Пред новите и неопитни управници в социалистическите комуни са се изпречвали редица компликации. Мнозина трябвало да освободят заграбени общински места, да издължат остарели налози. Това много ги тревожело, само че няма по какъв начин... Но най-значителната промяна на комунарите е въвеждането на прогресивния налог. Богатите освен че трябвало да се издължават постоянно и в точния момент, само че да заплащат и най-големите налози - съгласно приходите си.
Комуните откриват трапезарии за бедните деца, раздават гратис учебници и пособия на всички възпитаници, основават общински аптеки, в които без пари се раздават медикаменти на сиромасите в града...> Политическата реакция на десницата > е поредна - от фалшификации на изборните резултати, до принудително разпадане на социалистическите комуни. Това единствено за сведение на десните теоретици, които настояват, че няма значение какъв е цветът на котката - значимото е да лови мишки. Има разлика - нашата котка пази трапезата, вашата краде от нея...
Опитът на лявата общинска политика би трябвало да се проучва, заключи и да залегне в предизборната ни платформа за идните локални избори на 29 октомври. Тя би трябвало да има своите съответни проявления и специфичност в обособените общини и райони посредством леви авторитетни и достоверни изразители.
Необходима ни е лява радикална общинска политика, която в най-голяма степен дава отговор на потребностите на болшинството. На тези 90% български жители, които обитават в безпомощно съзерцаване на на личната си материална и духовна безиходица и бедност: увеличение на заетостта и приходите на хората, ограничение на бедността, обезпечаване на достъп до качествено обучение, просвета и нематериалност. Достъпно качествено опазване на здравето и обществени грижи. Изходът е в разбирането, че изходът е в самите нас: общинска индустриализация и реиндустриализация, индустриално - потребителски кооперации, рационализация на общинското земевладение... Нови работни места. Решително редуциране на безработицата. Увеличаване на грижите, ред, сигурност, удобна на виталната среда и отбрана на популацията от бедствия.
Правили сме го. Правихме го. Можем да го създадем. И както ни споделяше Димитър Благоев- Дядото: " С това ще победим ".>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ